Още при първия слух, че Министерството на финансите планира да постигне намаление на администрацията с 10%, започна съпротива. Синдикатите заплашиха с катаклизми и стачки, а много ведомства обявиха, че вече всичко са оптимизирали и не могат да съкратят дори един човек. Някои дори имали нужда от увеличение на персонала. Тази истерична реакция изобщо не е оправдана. Има проблем с раздутия щат в публичния сектор и той най-сетне трябва да се реши.

Ще припомня, че в България съществуват 113 различни държавни структури, много от тях имат и териториални поделения. Отделно има 264 общини и 28 областни управи. Това са около 400 административни единици - прекалено много за страна като България. Според официалните данни на НСИ в сектор държавно управление работят близо 116 000 души (тук не се включват МВР и МО, т.е. реално са доста повече). Но това далеч не е всичко - според данни, които изтекоха през 2010 г.,

440 000 души са заети в бюджетната сфера

Но и това не е всичко. Имаме и стотици държавни компании, всяка от които със солидна административна структура и ниска икономическа ефективност (много от тях получават и субсидии, дотации или други помощи за сметка на данъкоплатеца). Като включим целия публичен сектор, данните на статистиката показват, че наетите на държавна работа за първото полугодие на тази година са около 720 хил. души. При всичките приказки, че ролята на държавата в икономиката спада, делът на наетите на държавна работа всъщност се е увеличил през последните 4-5 г. и надминава 28% през първото полугодие на 2013-а (това е около 22% от работната сила).

В повечето страни делът на публичния сектор в заетостта е по-скромен. Според данни на ОИСР в Корея и Япония публичната заетост е не повече от 5-7% от работната сила. В Австрия и Нова Зеландия е около 10%, в Германия и Испания - 12-14%. Дори печално известната Гърция има по-малък дял на заетостта в публичния сектор от България!
България е първенец в Европа по брой прокурори, полицаи (и други служители в МВР) и съдилища на човек от населението. Преди време имаше подобна статистика и за железниците, която показва колко повече хора в България се падат на единица жп линия. Подобна и дори по-лоша е ситуацията в държавните пощи.

Още по-важно е да погледнем проблема от страната на резултатите. По данни на Световната банка България е на предпоследно място (последна е Румъния) по индикатора за ефективност на публичния сектор. Т.е. с много хора произвеждаме малко резултат. На предпоследно място сме и по използване на електронно правителство. А според Европейската комисия България е на четвърто място отзад напред според времето, необходимо за получаване на лиценз за индустриални, туристически и търговски компании. У нас е нужно 10 пъти повече време отколкото в Чехия, за да се започне предприемаческа дейност. България е на последно място в ЕС по продължителност на данъчните процедури.

У нас годишно се губят десетки милиони човекочасове на бизнеса и гражданите за масови процедури - от заявяване и получаване на удостоверения (например от НАП), през подаване на декларации и формуляри, до смяната на лични документи в МВР. Отделно е безкрайното чакане на реакция от администрацията, обикаляне по гишета, липсата на срокове, властта на чиновниците да отлагат решения и провалените инвестиционни проекти заради бюрократична тежест. Толкова раздут публичен сектор не само струва твърде скъпо, но и пречи на развитието.

Какво е решението?

Подаването и получаването на документи, както и вътрешният документооборот в администрацията, трябва да стават по електронен път. Така не само по-малко хора ще вършат повече работа, но и ще има строг контрол върху сроковете и ще е ясно чия е отговорността за забавянията. След като почти половината население участва в преброяването по интернет, защо да няма и други подобни масови услуги?

Нужно е постигане на по-оптимално съотношение между хора и технологии, така че да имаме бързо и качествено обслужване и повече резултати. (МВР е типичен пример за обратното - целият му бюджет отива за заплати и издръжка и нищо за инвестиции, което води до ниска производителност.) Има нужда не само от по-малко хора, но и те да са по-квалифицирани, както и по-стимулирани да вършат работата си.

Ако в допълнение на това включим и облекчаване и премахване на безсмислени лицензионни режими (каквито има твърде много), ограничаване на модата да има териториални поделения навсякъде, обвързване на щатовете със заложените цели в програмните бюджети, тогава могат да се постигнат и много по-големи съкращения в администрацията от заложените 10%. И резултатът ще е позитивен, защото служителите ще са по-малко, но ще работят целенасочено за изпълнение на индикаторите от програмния си бюджет, а няма просто да кипи безсмислен труд.
  Георги Ангелов