Докато някои медии се лигавят за вечерите на Волен, президентът готви великанско угощение от над 200 милиона за ВЕИ олигарсите Докато се зверят във вечерите на Волен, Плевнелиев прави всичко възможно някои други да си спретнат великанско угощение и да се налапат с 200 милиона годишно. Сиромахомилският апломб на някои медии се опитва да прикрие истинското безобразие - а то е, че ние за първи път имаме президент лобист, при това напълно откровен и безцеремонен. За първи път виждаме толкова ясно как без всякакви скрупули държавен глава зарязва социалната чувствителност, която се предполага, че притежава, и я захвърля в краката на бизнес елита.Правете се, че не виждате това, и се лигавете около някакво пътуване в Куба или пък вечеря в парижкия "Жорж Сенк". Правете се на много съвестни, заради някаква пиклива ресторантска сметка, без изобщо да се интересувате, че ако Плевнелиев спаси далаверата на ВЕИ дружествата, това ще лиши бюджета от милиони. Сега ще се развихрят още храбреци, ще бъдат съчинени още дърварски сатирични скечове за Волен, все под мотото: "Олигархията - Да, Волен - Не". Псевдореволюционни напъни, които просто ще прикрият истинското безобразие.

Още когато Плевнелиев започна да се перчи с богатството си, за да ни внуши колко безкористен ще бъде като президент, трябваше да се сетим за нещо много важно: за първи път в президентския кабинет щеше да влезе човек, за когото никак не е сигурно, че ще има сетива за обикновените хора - а не е надарен с безразличието и душевната студенина, които са най-важната отлика на българския новобогаташ. Но сега стана очевидно, че това е точно така.

Досега любимата залъгалка, предназначена за простолюдието, бе, че някой си ще бъде президент на цялата нация - все това ни казваха с половин уста, макар иначе да се държаха като твърдоглави партийни президенти. Сега обаче вече си имаме президент на бизнеса, който дори не се опитва да крие това - и то на най-едрия бизнес. Да се дърлиш срещу една безспорно справедлива поправка, каквато е 20-процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата, означава само това и нищо друго. Медиите обаче зяпат в пурата на Волен и се правят, че не забелязват Лобиста.

Таксата щяла да навреди на инвестиционния климат у нас - казва просълзеният Плевнелиев. Ако имаше поне минимален кураж, той нямаше да го изрече това нейде в провинцията, а да се изправи пред нацията в специално телевизионно обръщение и да обясни защо лигави Конституционния съд с едно очевидно несъстоятелно и много користно запитване. Но няма да го направи. И с това ще ни убеди окончателно, че е президент на всичко друго, но не и на опърпания български народец.

Онзи ден Чуколов направи следната сметка: от 20 процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата в бюджета ще постъпват годишно 200 милиона лева, а това означава по 17 лева допълнително към унизителното подаяние, подхвърляно на всеки български пенсионер. Плевнелиев обаче иска да им отнеме и тези парици.

Но тези сметки все ви се виждат наивни; сякаш сте зомбирани от нахалството на новобогаташите и не виждате какви ги върши техният президент.

Проф. Тасев пък, който е един от най-уважаваните енергийни експерти, не можа да скрие учудването си от решението на Плевнелиев; неговите аргументи в полза на 20-процентната такса са убийствено точни - но няма как да достигнат до президента, който уютно се е сгушил в пазвата на прокопиевц

Очевидно е, че Лобистът е обсебен само от интересите на своя си кръг. И сега Конституционният съд ще бъде поставен пред ново изпитание, което може окончателно да накърни репутацията му. Самият факт, че Плевнелиев се отказа да наложи вето върху поправката за таксата, означава много - защото по принцип подобен жест е много ясен, много ярък и той би демонстрирал видимо за всички загрижеността му за бизнес елита. Затова сега той се сурва в мрачините на Конституционния съд; сигурно са го посъветвали да предпочете този път и по този начин донейде да замръчка и прикрие лобирането си; а и да остави бизнес приятелите му да си свършат работата в съда.

Преди няколко дни Лобистът се похвали в телевизионно интервю, че познава всички по-важни бизнесмени у нас. Какво друго тогава да се очаква от него, освен да се грижи за интересите им. А би било далеч по-хубаво, ако се беше похвалил, че познава поне неколцина интелектуалци и хора на Духа; но няма как да се случи това, когато си напълно обладан от бизнес сметките, от бизнес келепира, които са били основният допинг за съществуването ти, преди да те настанят в президентския кабинет. Не е възможно подобни хора истински да съпреживяват съдбовните народни интереси - и тъкмо заради това всичко, което те изговарят публично, звучи кухо и лицемерно. Когато си се занимавал единствено с бизнес, ти са напълно неподходящ да проумееш мисията, с която неочаквано са те натоварили. Няма как да разговаряш с Бъдещето, когато се учиш - от ден за ден - да бъдеш президент; краткият път от "Бизнес парка" до "Дондуков" 1 е катастрофален и е нелепо да се очаква някаква сериозна роля от онзи, който го е извървял, качен върху плещите на Опекуна си; не са те формирали нито политиката, с която нямаш нищо общо, нито света на интелектуалното усилие, който вероятно презираш - нищо друго не е важно, освен бизнес сметалото: пет насам - към мен, две за отсрещния. И ето така у нас се пръква най-подходящият човек за президентския кабинет. Сега вече всеки донякъде сръчен бакалин може да има претенции за там.

Подобни хора дори не се опитват да симулират социална чувствителност; а това пък е направо озадачаващо, като се има предвид, че по начало те идват от низините; сякаш бързият успех за една нощ е заменил сърцата им с парчета лед.

Доста днешни богаташи, а иначе обикновени посткомунистически запъртъци се оказаха най-свирепи към народа - сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година, когато панически сваляха кожата си на комунистически отрочета и храненици и се превъплъщаваха в ролята на "новите цивилизатори". Номенклатурни отрочета, обаче бедняци вътрешно - и как да не са кръвожадни. Преходът им даде златния шанс да надхвърлят себе си и собствената си обикновеност - а и те правеха всичко възможно да забравят миналото си.

С една дума, от цялата тази история с ходатайството на Плевнелиев се разнася една много неприятна миризма - застоялата миризма на големите пари, както казваше по друг повод Дейвид Балдачи.

...

Докато Плевнелиев безцеремонно и без да се интересува как изглежда в очите на публиката, лобира за собствениците на ВЕИ дружества, се случи нещо друго.

Две американски фирми почти едновременно затвориха заводите си у нас - единия за електроди, другия - за акумулатори; над 500 българи, на които чужденците гледат като на аборигени, бяха изхвърлени на улицата, без да им платят полагащите им се две заплати; имало клауза, според която аборигените могат да получат парите си само ако са участвали в продажбата на сградите на въпросните заводи. Хитроумно - като за български идиоти, нали.

И сега тия 500 души, дори колективно да се запалят пред Президентството, Плевнелиев няма и да погледне към тях, а може и да реши, че това е някаква илюминация в негова чест; погледът му ще си остане вперен в прозорците на Конституционния съд, който се намира отсреща, с надеждата да сугестира в тамошните магистрати правилното решение.

А то е ясно: майната му на бедняка.

Да, това е Кеворк Кеворкян. Пиарът на Бойко Борисов. Понеже Борисов губи по всички точки, и никога няма да се върне повече във властта като премиер, се започва нова акция – Борисов президент – до живот на най-високото място в държавата, да пътува, да се прави на важен и да се ръкува с лидерите по света, да реже лентички, да дава акъл с празната си Тиква и да дерибейства. А и открадна вече милиарди от държавата, сега ще си ги харчи на рахат.
Да, това е Кеворк Кеворкян. Пиарът на Бойко Борисов. Дойде време да гръмне като бушон и Чехлю Пневнелиев - протежето на кръга Капитал, куклата на конци на Б.Б.. А той - Бойко Борисов Мутрата винаги чист и неопетнен. Нищо, че сума ти хора се самозапалиха и изгоряха като факли. Българоубиец!