Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2014 17:45 - И реформаторите танцуваха само едно лято
Автор: georgimarinov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1793 Коментари: 0 Гласове:
1




Автор: Явор Дачков

Реформаторският блок умря, преди да се е родил за истинската политика. Според вече установена традиция в така наречената традиционна десница смъртта настъпи чрез самоубийство. Нито ДС, нито комунистите, а още по-малко пък Путин са виновни за това. Казвам го на онези десни политици и шепа избиратели, които, за разлика от дясното мислене, обичат винаги да се извиняват с външни обстоятелства, а не да търсят вината в себе си.

Този път дори и Костов е невинен. Реформаторите имаха шанс да влязат в парламента, постепенно да се превърнат в единна партия, а впоследствие да се утвърдят като основни претенденти за гласовете на хората, които през годините гласуваха срещу БСП и ДПС, за твърдите сини привърженици, както и за гласувалите за НДСВ и залязващия ГЕРБ. Впрочем вместо тактически да изчакат най-големия си враг да се разпадне, за да се възползват максимално от осиротелия му електорат, реформаторите за пореден път реанимираха партията на Бойко Борисов, поддържайки пламъчето на надеждата, че все още има шанс за връщането им във властта.

По същия начин летните протести задържаха целостта на парламентарната група на ГЕРБ и поддържаха илюзията на партийния апарат, че задушаващата го позиция на опозиция е само кратковременно явление. Когато стана ясно, че протестът няма да успее, групата на Борисов започна да се разпада и това бе само началото. Вместо да положат усилия процесът да се ускори, политиците от Реформаторския блок заявиха готовността си за общи действия с герберите, което автоматично поднови позавехналата надежда за власт, която е единствената спойка в партията на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. От протегнатата ръка за общи действия печелят само последните двама, а Реформаторският блок губи избиратели, при това със скорост, която може да го остави извън борда на следващия парламент, когато и да са изборите. Ще изтъкна само първото голямо противоречие, което прави невъзможна позицията на Радан Кънев и неговите колеги за общи действия с ГЕРБ. Той, както и те формулираха като основен приоритет на своята политическа сила борбата с политическата мафия и олигархията. Радан Кънев започва и свършва всичките си интервюта с това.

Сега излиза, че той и останалите реформатори предлагат на СИК и олицетворението на срастването на подземието с държавната власт в лицето на Бойко Борисов да предприемат общи действия срещу политическата мафия, олигархията и организираната престъпност, превзела държавата. Това е глупост. Не се сещам за друга дума. Позволявам си да я употребя, защото повечето от политиците в Реформаторския блок вече падаха, и то по няколко пъти в тази дупка. Как сега отново я нацелиха, при това на относително широк, сух и равен път? Обяснението може да бъде само глупостта им. Разбира се, и раздвоението, което една част имат по отношение на Бойко Борисов.

Тъмносините костовисти нямат нищо против него, даже го харесват. При всичките им интелектуални претенции. Техният светоглед е идеологизиран, а политическите възгледи латентно фашистки. Те не обичат демокрацията и са за ред, наложен чрез диктатура. По тази причина делят ченгетата от ДС на „лоши” и „наши”. Борисов е генерал и попържа комунистите. Това, че е бил член на БКП и неуспял кандидат за школата на ДС в Симеоново, няма значение. Важното е, че сега се самообявява за десен. И има електорат, който да го изпрати на една ръка разстояние до властта (дали тази ръка ще е дясна или лява, за самия Бойко няма никакво значение). Всичко това стига на сините талибани да го харесват.

По същия начин, но с малки разлики в козметиката и терминологията Борисов се харесва и на тъмночервените комунисти, хора също с идеологизиран светоглед, чийто комунизъм е явен, а не скрит. Там пък се утешават с това, че е бил техен, че неслучайно е охранявал Живков и че мрази сложнотиите на демокрацията като истински комунист. Неслучайно около Първанов има цяла кохорта от БСП, която драпа за онова, което Реформаторският блок вече обяви – общи действия с ГЕРБ, за да се свали правителството на Пламен Орешарски, и предсрочни избори.

Така наречените десни политици не разбраха, че Бойко Борисов, а не Путин, нито глобалното затопляне са най-голямата опасност за съществуването им. Реформаторският блок прави абсолютно същите стъпки, каквито преди това направи вече несъществуващата Синя коалиция. Първо се скупчиха без принципи, а с цел политическо оцеляване, после се хвърлиха в обятията на Борисов и изгоряха. Толкова е очевидно, че ми е неудобно да го пиша. Някои по-засрамени гласове от реформаторите твърдят, че общите действия с цел свалянето на правителство нямат нищо общо с коалирането и че за да се свали Орешарски, общите действия с ГЕРБ са в реда на нещата. Сякаш, ако постигнат целта си, а именно предсрочни избори, няма да съставят управляваща коалиция с Борисов, ако имат гласовете за това. Трогателна и напълно безполезна наивност е да се мисли в тази посока.

Реформаторският блок имаше шанс само ако избегне основните грешки на досегашната традиционна десница, чиито лидери бяха заети единствено от мисълта за тактическото си оцеляване в политиката, но не и в изграждането на дългосрочен политически проект. Вместо да използват предстоящите четири години, за да се изградят като смислена политическа формация и да се утвърдят като самостоятелна политическа сила, политиците от ДСБ и ДБГ – основните партии, около които е построен този блок – решиха да я карат по лесната популистка и вече отъпкана писта: долу комунистите, предсрочни избори, единство, за да изметем червените от властта. Така беше създадена Синята коалиция, която приключи скоропостижно, отблъсна поредната голяма порция десни избиратели, но осигури оцеляването на няколко души в парламента. А червените отново са на власт.

Нищо няма да се промени, докато политиците отдясно не разширят малко хоризонта си на мислене и спрат да се косят за днешното си оцеляване в парламента, без да са помислили за следващите двадесет-тридесет години. Никой от тях не каза ясно защо е това днешно бързане, което налага и общи действия с ГЕРБ. Защо правителството на Пламен Орешарски трябва тутакси да падне. С какво то застрашава България и защо българите трябва да бъдат тормозени с избори, докато резултатите не харесат на сините лузъри или на Бойко Борисов. Не само че не ни дават разумни аргументи, ами предлагат още по-налудничави сценарии. Ето как си представя Радан Кънев близкото политическо бъдеще на България пред вестник „24 часа”. Цитирам го буквално: „Алтернативата е краткосрочно реформаторско правителство след нови избори, което за 18 месеца да направи основни неща, за да намали и да спре злоупотребите с власт”. 

Това е лишено от смисъл и може да бъде изречено само от някой свободен артист като Волен Сидеров, който нехае за думите, стига да галят ухото на твърдия му електорат. Според лидера на Реформаторския блок сега Росен Плевнелиев трябва да назначи служебен кабинет, който за три месеца да подготви нови избори, след които да се състави управление (Кънев не допуска, че БСП и ДПС пак могат да имат мнозинство) от реформатори (каквото и да означава това), които за година и половина ще намаляват до пълното им изкореняване злоупотребите с власт. После нови избори и т.н. Това вече не е просто глупаво, а граничи с малоумието. Показва единствено, че въпреки дългия си престой в политиката Радан Кънев няма нищо общо с нея, тя никога няма да стане негова истинска професия и е добре да не си губи времето повече на това поприще, от което зависят и доста други хора. При това той не е единствен.

Човек би помислил, че Реформаторският блок е формация от блогъри и публицисти, събрали се да разцъкат клишетата, които са се избистрили в главите им през годините, но не и от политическа сила, която има идея за управлението на страната. На всичкото отгоре ни пробутват притоплената манджа с Борисов, който заедно с тях ще спира комунистите и Путин. Тези хора ни вземат за мезе и това е причината да завърша този коментар малко по-заядливо, отколкото мислех в началото. Не че съм хранил големи илюзии, но аз, както и доста други хора гледахме на тази малка възможност добронамерено и с очакване за малки, но уверени крачки в правилната посока. Днес и с този проект е приключено, а за така наречените реформатори би могло да се говори само в минало време. Те сами се отстреляха. Казвам това, защото сега ще опитат да дадат заден, да ни убеждават, че не са с Борисов, че друго са имали предвид, че не са били разбрани и прочие лакърдии, на които сме се наслушали. Борисов е екзистенциален избор на старата десница и това я погуби. Той не е системна грешка, която може да се оправи с поредното извинение. Той е изобличението на дясната българска бутафория, която не можа да разбере собствените си слабости и да узрее за последните 24 години. „Долу БКП”, изкрещяно с морален патос от бивши членове на БКП. Това е все същият манталитет на все същото активно ядро, което пропиля поредния опит за нормална алтернатива на БСП, ДПС и ГЕРБ. 





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgimarinov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1216265
Постинги: 505
Коментари: 859
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол