Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2014 13:09 - Ако Москва реши да удари икономически ЕС, удара ще е смъртоносен!
Автор: georgimarinov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2446 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

- Господин Минчев, може ли и трябва ли България да участва в евентуални санкции срещу Русия заради кризата в Украйна?

- Ние категорично ще бъдем една от най-потърпевшите страни от налагането на сериозни санкции, защото каквито и да са, ще имат икономически проекции. Ако се стигне до икономически санкции ние рискуваме от страна с „неуловим" растеж да се превърнем в страна със съвсем уловим отрицателен растеж, при това за дълъг период от време. След прибалтийските страни, които са изключително зависими от търговията си с Русия, както и Украйна, която буквално ще изчезне като икономически субект, ако спре търговията си с Москва, най-потърпевша страна в ЕС ще бъде България. При това говорим за едни умерени санкции, отразяващи просто едно охладняване на отношенията, а не тотални санкции. Ако се стигне до мащабни санкции от рода на железни завеси, икономически блокади, нашата икономика без мащабни аварийни многомилиардни спасителни мероприятия просто ще изгасне. Това го казвам, като оставям настрана всякакви емоции, просто го констатирам като факт.

- А има ли вариант при който можем да извлечем полза от ситуацията?

- Не. Не можем да извлечем полза. Полза могат да извлекат една шепа спекуланти. Ние можем само да продължаваме да губим от продължаващата дестабилизация в Украйна, както и от изострянето на отношенията между Русия и ЕС. Възможните загуби от изострянето на отношенията, които ще претърпи ЕС се оценяват от икономисти на между 50 и 100 милиарда евро на годишна база. Напомням, че общият стокооборот между ЕС и Русия е над 450 миарда евро. Ние ще си понесем „достойната" и непропорционална част от тези загуби.

- Защо нашата част да е непропорционална? Имате предвид, че ще е по-голяма?

- Поради специфичната форма на зависимост на нашата икономика през енергетиката. Например въглищата, които хранят нашите тецове извън „Марица изток". А това са централите, които балансират ветрогенераторите и фотоволтаиците, произвеждащи ток на висока цена. Тези два вида централи са като сиамски близнаци. Та без тези централи, които ползват въглища от Украйна или Русия - без значение точно откъде - все са от Донбаския басейн - не сме в състояние да поддържаме мрежата в устойчиво състояние.
Без руското ядрено гориво нямаме пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй". Оставаме на единия ТЕЦ „Марица Изток", на „Бобов дол" и на водноелектрическите централи. От своя страна ВЕЦ-овете с изключение на ПАВЕЦ „Чаира", който играе ролята на акумулатор на излишния ток от АЕЦ, също се очертава да намалят капацитета си особено при тази сушава зима почти без валежи.
Така че можем да кажем, че от енергийна гледна точка много бързо и много трайно ще влезем в режим на тока.
Без руския газ ще останем и без редица производства, които се базират на него- например, това на азотни торове. Тези торове ги произвеждаме на наша територия от руски газ и или ги купуваме от други производители на торове /основно пак от руски газ - Белорусия, Украйна, Русия, Средна Азия/. Така или иначе, Русия има един или друг вид контрол върху торовете за българското селско стопанство. Без тях средният добив на пшеница от около 500 кг от декар ще падне на под 200 кг. Можете сами да проверите относителния дял на износа на зърнени и технически култури за БВП на Българлия. Към това прибавете и около половината от БВП, произвеждан в сферата на туризма. Това са само крупните щрихи на едни възможни загуби в случай на блокиране на търговията с Русия.
Една мащабна икономическа блокада срещу Русия ще доведе до апокалиптичен сценарий у нас.

- А адекватна ли беше българската реакция на събитията в Украйна?

- Трябва да си го кажем - България не е геополитически фактор и това е сериозна причина да си налягаме парцалите. Това означава, че ние внимателно трябва да следим обстановката, да се грижим за интересите на нашите сънародници в Украйна. Но ние не сме международния фактор, който трябва да даде „компетентно" мнение преди да се е изказал външният министър на Германия, на Франция, на Великобритания. А ние да тичаме и да даваме крайни оценки по всички въпроси. Геополитическата игра не е тото, да залагаш на едната страна и да чакаш да спечелиш джакпота. Да, ние сме част от ЕС и НАТО, като при това силно зависим икономически от Русия, но освен това сме и част от общославянската цивилизация. Именно затова позицията ни трябва да бъде балансирана и без излишни изхвърляния в едната или другата крайност.

- Каква трябва да бъде позицията на България при това положение? Все пак сме членове на ЕС?

- Икономиката на ЕС и тази на Русия са тясно преплетени. Ние трябва да гледаме на нещата такива каквито са в момента, а не каквито са били преди 10 или повече години. Русия е един сериозен промишлен производител, при това не само на суровини. Всяка втора регистрирана кола в движение във Франция например е произведена в Русия. След една година ще бъде от всеки три коли - две. В България между впрочем е същото, но никой не го казва. Русия преди две - три години стана най-големия производител на коли в света. И тези коли се движат по пътищата на целия ЕС. „Фолксваген", Шкода, Рено, Дачия, КИА, Хюндай, Крайслер, Форд, Опел, Мерцедес, БМВ - тези всички компании направиха заводи за производство на територията на Руската Федерация и произвеждат милиони автомобили годишно. А автомобилопроизводството го давам само за пример. За десет години от над 65 % относителният дял на продажбата на енергийно-суровинни ресурси в бюджета на Русия падна до 52%, като само половината от тези 52% идват от ЕС. При това Русия постоянно диверсифицира продажбата на суровинно-енергийни ресурси по света. Ако Москва реши да удари ЕС чрез тази зависимост, ударът ще бъде смъртоносен. Ако ЕС реши да удари Москва, ударът ще бдъе тежък, но Русия ще го преживее.
Нека не забравяме също така, че върви един мащабен процес на реиндустриализация в Русия, като там са всички западни концерни и на първо място немските - Сименс, Тиссен, Круп, Манесман - с огромни предприятия, сложни в технологично отношение. Това оборудване се произвежда в ЕС, в това число по линия на кооперираните доставки в такива страни като България и Румъния. И това нещо отива за реиндустриализация и модернизация на руската икономика и промишленост. А Русия има алтернатива за това оборудване на Изток - Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Като не ще ЕС, ще го произведе някой друг или руснаците ще си го направят сами.

- А какво ще се получи ако се стигне до една такава икономическа конфронтация?

- Дано да не се стигне. Дотук имаме едни символични, непълноценни и странно изглеждащи санкции. Към отделни фигури, неясно на какъв принцип подбрани. Руски чиновници и представители на държавния елит на Русия и то по отношение на техните лични икономически интереси. При положение, че има от доста време действащ закон в Руската Федерация, който забранява на тази група лица да имат активи зад граница. Срокът, в който те трябваше да изпълнят това изискване изтече преди една година. Това, което вреди повече от санкциите е опитът Русия да се върне на масата на преговорите не с конструктивни предложения, а със заплахи и крайни форми на лични нападки към руското ръководство. Исторически никой досега не е постигнал нещо смислено по отношение на Русия със заплахи. Не е този тонът и не е тази Русия от 90-те години на миналия век.

- Тогава според Вас как е най-реално да се развие ситуацията сега?

- Най-реално е Евросъюзът да се вгледа в собственния си интерес и да види, че стана съучастник в една голяма беда. Че под европейски и демократични лозунги стана един бандитски преврат, който взриви отвътре украинската държава. В момента в Украйна не съществува действаща централна власт. И това стана въпреки предупрежденията на здравомислещите политици в Украйна, в ЕС и в Русия. Въпреки писмените ангажименти на трима външни министри на страни от ЕС.
Ако нещата не бяха ескалирали по този начин, сега Русия и ЕС щяха да бъдат партньори по стабилизацията на обстановката в Украйна, в Киев щеше да има едно легитимно правителство и народът на Украйна щеше да се готви за извънредни избори, в които да се излъчи друго правителство и друг президент, който да го представлява.
А сега Украйна е на ръба на гражданската война и единствено наличието на руски въоръжени сили наоколо по границите сдържа горещите глави и от едната, и от другата страна.

- Но все пак Украйна си остава големия потърпевш?

- Украйна е едно умалено копие на Съветския съюз. Мултиетническа, мултикултурна, мултинационална и мултирелигиозна държава. И тя попадна в ръцете на една крайнонационалистична клика с явни профашистки идеи. Когато тази неофашистка клика се опита да преформатира рускоезичното население, както и другите малцинства, които по своя относителен дял събрани заедно са всъщност мнозинство, тогава започнаха големите проблеми. Не може над 20 милиона души да бъдат насилствено преформатирани от една шепа хора с неофашистка ориентация. Самите етнически украинци в своето огромно мнозинство не желаят подобен сценарий.

- А съществува ли все пак някакъв вариант Украйна да не се разпадне?

- Да. Ако заинтересованите страни, които по принцип още през 1994 г. декларираха, че са гаранти на националната цялост на Украйна съставят работещ план и помогнат населението на Украйна да формира легитимни органи на властта, да бъде овладян бандитизмът и корупцията, тогава няма да има никакви пречки Украйна да възстанови държавността си. Всякакви опити за насилствено налагане на идеи, идеологии, членства върху милионни групи от населението биха предизвикали единствено кръвопролития. А съществуват предпоставки Втората световна война да бъде доиграна на украинска територия докрай. Като е възможно да се изпадне в парадоксалната ситуация да воюват една срещу друга националистически групи от близки и дори натовски държави - унгарци, поляци, словенци, молдовци, румънци и българи. Както споменах, единствено сериозните руски въоръжени сили по границата в момента спират гражданската война. Както разбира се украинските въоръжени сили, като изключим едно-две поделения, които бяха разграбени от бандитите, като цяло заеха умерена позиция и запазиха неутралитет.

- Може ли украинската армия да стане гарант за нормализиране на обстановката в страната?

- Не само че може, но е и длъжна да бъде гарант на националната сигурност и цялост. Въпреки опитите тя да бъде въвлечена в политически и антиконституционни конюнгтурни игри. Мнозинството от украинската армия отказа да участва в тях.

- Какво ще се случи с Крим?

- В Крим предстои един достатъчно бърз, но не лесен процес на трансформация в икономиката и валутно-финансовата и социалната системи. Ще преживее сътресения, това е неизбежно.

- Може ли да се очаква и други части на Украйна да последват Крим и да се отделят от Украйна?

- Ами ако няма приемлива форма на цялостност и държавност - да, всяка една област ще решава сама за себе си какво да прави оттук нататък. Не е изключено отделни области да се комбинират една с друга и да се появят малки парадържавни формирования. За съжаление процесите, които навремето доведоха до разпада на Югославия в момента се наблюдават в Украйна.

- Значи можем да говорим за наличието на един песеимистичен сценарий?

- Такъв песимистичен сценарий би могъл да съществува, ако там я нямаше Русия. При нейното наличие той просто няма как да се реализира. А Русия има огромен интерес да запази териториалната цялост на Украйна. И тя го доказа. Русия даде живи пари на Киев, докато ЕС сложи едно нечитаемо споразумение, което беше без ясни ангажименти, без ясни перспективи за Украйна, и без никакви гаранции за никого. А Русия извади почти безусловно 3 милиарда долара живи пари. Не искам да хваля Русия, но искам да покажа, че Русия е толкова заинтересована от запазването на Украйна, че беше готова да направи всичко, разбирай и да налее милиарди, за да не се разпадне Украйна. Но не и да финасира един антируски сценарий с военни бази с оръжия, насочени срещу нея. За Русия и руските хора Украйна никога няма да престане да бъде дълбоко вътрешен, болезнено чувствителен въпрос.

- Възможно ли е ЕС и Русия да се разберат и да успокоят обстановката?

- Очаквам здравия разум да надделее. Икономиките на Русия и ЕС са свързани като сиамски близнаци. От друга страна Москва и Вашингтон не са така свързани икономически, но са свързани геополитически. И всеки един сериозен геополитически проблем не може да бъде разрешен без участието както на едната, така и на другата страна.
ЕС и Русия са като две страни на една и съща монета, две лица или две версии на европейската цивилизация. Москва и Брюксел няма какво да делят от цивилизационна гледна точка. Просто не си заслужава десетилетия на общоевропейски усилия за ликвидиране на последствията от студената война да бъдат прахосани нахалост за няколко седмици. Иначе рискуваме едно ново икономическо и политическо противопоставяне, в което победители няма да има, ще има само загубили.

 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgimarinov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 935099
Постинги: 505
Коментари: 859
Гласове: 845
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол