Книгата е политически трилър за Проекта с код Бойко Борисов, за паролите му, за тайните на този сценарий за управление, за наметката, с която е обвит и за всичко онова, което се случва, прави и създава години наред тайно у нас - без знанието, участието и съгласието на народа...

 

– От вашия лидер, господин Станишев, от господин Първанов.

 

– Господин Първанов не ни е лидер, той е държавен глава. Аз съм лидер на моята партия.

 

– Надали ще му стане приятно, като чуе, че не ви е лидер. Пази, Боже, един ден Цветанов да каже, Борисов не ми е лидер. Пази, Боже!

 

– Никога не се знае, господин Борисов...

                              

Ще ми бъде крайно неприятно, много неприятно...

 

И двамата със Сергей Станишев знаят, че това никога не се знае...

 

Един неформален и един формален лидер обсъждат своите лидери - съответно формален и неформален. Един бъдещ и един бивш премиер спорят за силата си, за действителните си роли.

 

От куклите ли са? Или са сред кукловодите?...

 

Но в такава изкривена действителност и самите кукловоди висят на нечии конци. По правило те са същите, на които са увиснали и техните кукли.

 

Кой тогава е истинският повелител - онзи, който държи кълбото с връвчици? Онова кълбо, от което тръгват всички нишки - към президенти, премиери, едно - и разноцветни политически лидери... При тоталитаризма беше ясно - Тодор Живков. В прехода безспорно се наложи повелителят Луканов.

 

А в европейската ни държава подръпват ли се жички? На Сергей Станишев, на президента, може би на самия Бойко Борисов... Кой ги подръпва? Брюксел не е - той е скромен разпоредител, измамен с гратис при евробилетите и парите му в кукления театър България.  В него се представя спектакълът - на кукловоди и кукли. Каква е пиесата, в която, макар и да сме зрители, участ­ваме и играем всички? Знаем ли режисьорът й, който ни дирижира така потайно, толкова скрито?

 

Лицето му е от шепичка хора, ала многолико.

 

Те са от авторите на Проекта за България. Бяха сред поддръжниците на Проекта Социализъм, и от родителите на Проекта Демокрация.

 

Написаха и пишат, наред с други сценарии, Проекта Георги Първанов. Сред творците са на проекта Сергей Станишев. Вдъхновиха Проекта цар Симеон. И са един от основните създатели на Проекта Бойко Борисов.

 

„Според мен това, което става в България е прекрасно, казвам го без ирония.". „Няма съпротивителна сила, която да измести Борисов.". „Сериозен политически субект, който да измести Борисов, ще има след 15 години.". „Може да е имало неофициални приказки за правителства зад кадър, но те никога не са се афиширали официално - това не е наша, а английска традиция.".

 

Британският обичай е на кабинети в сянка - т.е. знаещи се, видими, на опозицията. Българската практика е различна - на Господар, подчинени кукловоди и зависими кукли.

 

– Вие чувате ли се с царя сега, виждате ли се?

 

– Не.

 

– Но помогнахте той да дойде в България?!

 

– Това е една голяма глупост. Който е измислил тази глупост, да отговаря за нея. ... Имаше такива срещи, но те бяха отдавна... отдавна... (още през 70-е години на миналия век - б.а.) Е, сега! Аз съм един отделен българин! Не съм бил в никаква група от българи. Аз самостоятелно съм го посетил и не желая повече да коментирам това.

 

– Тогава виждахте ли потенциал в царя, като върне в България, да стане премиер?

 

– Виждах.... Така че в това няма нищо чудно - което съм виждал, това и стана.

 

Отдавна, години преди Симеон да се появи триумфално у нас като министър-председател на България, този някой от шепата хора беше видял потенциал в него. Своевременно му бяха написали и прошнуровали съдбата му, кариерата му в своя си техен пореден Проект.

 

Съдбата на Бойко Борисов също е прошнурована в подобен Проект. Секретен. Всеобземащ. Мащабен. За петилетки напред - мандат, два, 15 години...

 

Началото му е заключено с паролата „Воин".

 

Тя е нишката през времето, която навърза Тодор Живков с Бойко Борисов, минало с настояще, история с власт. Тя е онази поанта, наред с други пароли, които маркираха успеха на този Проект.

 

Защото само един подобен секретен Проект може да пресъздаде от пожарникар - политически лидер, от офицер - предприемач, от бизнесмен - Генерал, от охранител - премиер. Само той е способен завинаги да погребе в тишината на времето нелицеприятните тайни - дори една престрелка, завършила с трупове. Само “Проектът” притежава силата да манипулира години и биографии така, както ни се представят, само Проект е достатъчно силен, за да моделира по свой образ и подобие общество и народ.

 

Шифърът за съдържанието му е записан в десетилетия от онова, което е било до това, което ще бъде. Десетки са ключовете, с които се отваря: Воин, Живков, цар Симеон. „Гоце", „Нева", „Монблан", № ПР 797, „Инко", „Ипон". СИК, „Хелиос", „Б-5", РУМНО, № ВК-15146, „Елмаз- Сапфир", ГРУ,КВС...

 

Само с такъв кодиран Проект може да се застеле толкова бързия и неоспорен път до върха.

 

Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен!...

 

Фронтално, точно срещу погледите, златисто намръщен се взира лъвът върху държавния герб. Залата пред него свел;, огряна от тежките кристални полюлеи. Отсреща - над депутатите, надвесен от ложата, е Бойко Борисов. Гледа ги отвисоко, почти като лъв в политическата джунгла. Близо половината от парламентаристите му дължат избора си. А и немалка част от останалите са поставени в зависимост от него.

 

Какви са те? Кой е героят, който ги създаде? Той ли ще строи бъдещето ни?...

 

И действително ли е герой?

 

Историята за триумфа на Бойко Борисов е историята на този непубличен, секретен проект. Новият ни премиер е негов код.

 

Оценката му е патент на историята. Но отговорът винаги започва от съвремието. Той никога не е само един!

 

Не е правилно ние да излъчим послания към най-бедните и най-социално слаби хора, че това са реалноспгте, и – вие сте обречени, това ще ви е заплатата и пенсията и нямате дори шанс да се надявате. Защото ние самите не мислим така. Все пак трябва да има и малко оптимизъм и нашите цели да бъдат такива. Защото то е, как да кажа, като в медицината - надеждата по някой път и лекува. И никой лекар не отива и казва: „Виж какво, малко ще креташ и после си отиваш". Защото, повтарям, нашето общество още не е дорасло да чуе истината и да му предпишем рецептата, за съжаление. Но това си ни е народът. Той затова и нас ни е избрал! - финализира проблема със скритите реалности една от стенограмите на новия кабинет.

 

Затова „герберите" и техният лидер са многопластови - като руските кукли „Матрьошка". В черупката си всяка от тях е скрила друга кукла, тя - още една и така почти до безкрай...

 

Десетки са тези кукли-въпроси.

 

Една от тях съдържа отговора на въпроса за щастливата звезда - защо точно пожарникарят, макар и иначе немислимо, израсна до премиер?

 

Втора - защо именно той охраняваше Тодор Живков и коя е онази тайна от далечното минало, която ги привърза елин към друг?

 

Трета - защо каратистът с история, близка до мутрите, се оказа или го представиха за нещо като техен гробокопач?

 

Четвърта - защо аристократът от Мадрид, цар Симеон, избра плебея от Банкя?

 

Пета - сегашният президент част ли от този Проект или не?

 

Шеста и седма - стрелите на Амур или нещо друго държи новия премиер до Цветелина, както и нея - до него?

 

Осма - частните интереси ли ще обслужва Генерала или обществените...

 

Но каквото и да се случи, личният му триумф е забележителен. Настоящето и бъдещето - като прегърнати в магистрална лента пътеки са проснати в нозете му. Там, в ниското - в партера са партия, апарат, народ, парламент, огряни с кристален блясък – слял се с неговия... А зад гърба му е пъртината на миналото - онази кота под нулата, от която понякога се тръгва, от която каза, че е тръгнал и за която той спомена мимоходом по пътя си към върха. Но за нея нито някой говори, нито някой си спомня, нито някой иска да я припомня...

 

Влизането във властта може и да е чудо, както нп го представиха. Но настаняването във всяка власт винаги изисква делничност и търпелива подготовка. Поне така е в днешния, отдавна лишен от героичност наш век и установяващ се нов световен ред. Затова фойерверкът около подвига на обикновения човек-пожарникар сякаш подмени затварянето на тайна папка. Онази, между чиито кори се крият разписаните страници на този Проект.

 

Има ли го или не? Ако го има, какво съдържат шифрованите му текстове, какво програмират? Кои хора ги сътвориха? Кой накрая ги парафира?

 

Възможно е явлението ГЕРБ и неговият лидер да са плод на конструкторска мисъл, на политическо инженерство на анонимни творци от чужбина. Те ли наистина превърнаха пожарникаря, охранителя, каратиста, борческия съдружник, момчето от улицата - в Бизнесмена, Общественика. Генерала, Кмета, Министър-председателя на България ?

 

Дали пък отзад не стоят родните олигарси или политическият естаблишмент, поднасящи поредната „свежа" фигура на народа-материал? Видяхме и преживяхме вече няколко - реализирания успешно сценарий за „мъдрия цар Симеон" и последвалия го за „младия необременен Станишев". Те бяха плод на Проекти - макар и различни, но еднакви по преследваните цели. Президентът „Гоце" също се вписа в тази традиция. Рожба на подобен Проект се оказа и агентът Ахмед Доган. Взривът на демокрацията го легендира като противник на БКП-БСП, обаче ДПС обслужи най-добре точно Партията - с главна буква, Москва и връзките им с Анкара.

 

А може би е обратното: образът на личността в РК-а на новият ни премиер да не е измислен?! И в действителност той да се окаже „self made men" - човек, направил сам себе си, както казват американците!

 

Коя е истината за случващото се - с или без Проекта? Бойко Борисов ли е неговият код? Или пък не е...

 

- Толкова ги мразя комунистите!

 

Кой говори, скрит зад фигурата му - гласът на електората или високоговорителят от негово име, монтиран в медиите? Родните ли интереси диктуват или са чуждите? Чии?... Но е факт, че който и да е застанал, е невидим - зад кулисите, а не както се полага - зрим, на сцената, под прожекторите...

 

Защото ние все още не знаем истинския образ на премиера: дали е комунист, отказал да хвърли червената си партийна книжка в началото на демократичните промени, или е антикомунист, въздаващ справедливост заради репресирания си прадядо?...

 

Не знаем кога е скромен бизнесмен с прозрачно предприемачество или едър охранителен бос - съдружник с повечето от най-видните сикаджийски мутри на България...

 

Не разбираме кога е човек без властови амбиции - професионалист в МВР, както сам заяви навремето, но обаче се оказва политик-властогонец, не подбиращ средствата към целта и способите за висок рейтинг...

 

Колебаем се: човек от народа ли е с къща в Банкя и същевременно член на олигархията със собствени фирми, чийто оборот се измерва с десетки и десетки милиони...

 

Кой е той? Очаквания като месия борец срещу корупцията? Или пък е трансмисията в нейната машина, лансирала приятеля си със спорна репутация Емил Димитров в редиците на ГЕРБ и депутатството...

 

Лидер със запазени ценности ли дойде да управлява или е мутирал „герой" - участник във въоръжени престрелки, завършили с трупове?!...

 

Не, наистина не знаем истинския Бойко Борисов – онзи, започнал „под нулата". А може би тя е само числото след поставената от други цифра на Проекта? Познаваме го единствено чрез ситуациите, в които блести като Герой, но не и според личността му, която може и да е на негерой...

 

Досега новият премиер се приемаше като капка от вълната на демократичните промени, извисила се до самия й гребен. Подозираха го и за пръска от засмукващото, невидимо, но винаги силно мъртво вълнение на близкото ни, тоталитарно минало...

 

Едното и другото едновременно не са възможни - това е парадокс. Затова тайната на загадката Бойко Борисов е тайната на секретния Проект с неговия код.

 

ЛЕГЕНДАТА

 

Първия код, с който новият ни премиер се представя, е неговия дядо. Всъщност той му е прадядо по майчина линия.

 

Дядо Асен Войнов е ключ в публичния имидж на премиера.

 

За политическата кариера на бившия член на БКП Бойко Борисов, убитият роднина е основополагащ камък. Той е като парола - онази, която го легитимира като подходящ за дошлата след Десети ноември 1989 г. демокрация. Защото днес званието „комунист" е компромат, а роднината - анти-комунист - своебразната реабилитация. Дори и да нямаше повод за нея, тя щеше да бъде измислена.

 

– „В изборната нощ бяхме се събрали и като разбрахме, че ГЕРБ печели, казах на сина ми - не е била напразна смъртта на дядо Асен", разказва в медиите Павлина Скобелева, негова леля.

 

После, когато лидерът на ГЕРБ е открил пресконференцията, тя се разплакала. Защото съдбата на Асен Войнов предопределя и житейския път на наследниците му.

 

„На сестра ми, майката на Бойко, не й позволиха да учи, завърши педагогически институт, записа висше педагогика, изключиха я", спомня си лелята. Самата тя е отличничка от гимназията. Получава дипломата си през 1961 г. Детската й мечта е била да бъде докторка. Но тогава във формулярите за кандидатстване е съществувал параграф за роднините. Трябвало да се попълва: „дядо - народен враг".

 

Лелята заминала като учителка на границата. На следващата година се записала в акушерско училище. Приели я и изкарала един семестър с пълен отличен. След това обаче отворили характеристиките и видели, че там пише - дядо й по бащина линия е ликвидиран като народен враг.

 

И това сложило точка на учението й.

 

– Страшно е на 17 години да разбереш, че никога не можеш да станеш някакъв в тая държава, че си обречен просто да съществуваш! - горчиво отбелязва премиерът.

 

Винаги ме е възмущавало, че някои хора говореха, че Бойко произхожда от комунистическо семейство - възмущава се Павлина Скобелева, докато гали едрата каракачанка. Естествено, породата на кучето е българска - от онази, с която се прочу Генерала. Той също е възмутен, че Иван Костов наляво и надясно разправял, че е човек на комунистите и Държавна сигурност.

 

Според родата, Бойко и сестра му не знаели подробности около гибелта на прадядото Асен. Чак след 90-те години започнали да говорят за него - явно много страх са брали дотогава. Майката на Бойко - Венета, е била на 11 години, когато прибират дядо й. Винаги е твърдяла, че е умрял от мъченическа смърт.

 

– Дядо ми Асен го отвличат комунистите от с. Хераково на 26 септември 1944 г. - твърди Бойко Борисов пред Димитър Златков. - Идват няколко въоръжени и без да се представят, го измъкват. Утрепали са го от бой с тояги в затвора, без съд и присъда. Враг на народа са го изкарали. Открихме истината за дядо 50 години по-късно, през 1994-а, когато издирихме смъртния акт. Дотогава дори не можахме да го погребем.

 

– Дядо ми са го убили комунистите още на 9 септември, но до 23-ти се е водил безследно изчезнал - е друга, също публична версия на Генерала. - Като станах секретар (гла­вен секретар на МВР - б.а.), му намерих делото. Бил умрял от червен вятър... Затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта! - заканваше се Бойко Борисов по адрес на БСП. Той е категоричен:

 

– Първият шамар получих, когато завърших гимназията с отличен. Заради дядо ми забраниха да кандидатствам в първи и втори факултет на института (държавна сигурност и милицията в школата на МВР).

 

Спорна е истината му. Няма никакви документи, че премиерът ни е кандидатствал за тях. Пък и на относително леките изпити в пожарникарския факултет оценката му не е онзи отличен, извоюван в школото в Банкя.

 

Според семейното предание, прадядото е бил запален земеделец и поддръжник на Александър Стамболийски. По негово време е станал кмет на с. Хераково. Управлявал е до военния преврат през 1934 г., когато за първи път са го арестували и почти пребили от бой. Твърди се, че след събитията от 9 септември е изчезнал безследно. Според разказа на родата Асен Войнов дори се е зарадвал, когато дошла народната власт. Но не минало много време и го задигнали от нивата. Според някои от версиите е разстрелян на една или друга дата направо в царевичака. Според други това е станало в кауша. Според трети - вместо да го гърмят, са го изтезавали до смърт.

 

Според последната хипотеза са го усмъртили с побоиша в Софийския затвор. „Когато преди 4 години почина съпругът ми, го сложихме до гроба на дядо Асен - вече знаехме къде точно е" - споменава Павлина Скобелева.

 

Когато роднините го прибрали да го погребат, по него нямало здрав кокал. Разбрало се, че е агонизирал шест часа в затворническия лазарет след последния побой. В същия ден пребили още 18 души в затвора! - разказвал на Павлина, баща й Райчо. Споменавал, че едва го събрал, за да го сложат в ковчега. Тялото откупила със злато бабата - била е заможна.

 

„Все едно, че дядо не е съществувал, в кметството нямаше нито една следа от него, всичко е било заличено", кълне се лелята на Бойко Борисов. Намерили само кръщелно свиде­телство, в което пише, че е роден на 1 януари 1888 г. и повече никакви следи. Открили и смъртен акт. Той бил представен в съда в Сливница, защото за всички безследно изчезнали при демокрацията се водели дела, с които се доказва смъртта им. Местният свещеник установил, че единствено книгата с погребения от 1944 г. липсвала от архива.

 

– Посвещавам този ден на дядо ми, убит на 9-ти сеотамври – заяви бъдещият премиер, откривайки пресконференцията си в НДК, в онази знаменателна нощ на триумфа.  Личната драма и успех, за мен никога не са имали публично значение. Аз мисля, че това беше едно възмездие, един реванш на историята за стотици хиляди. ...

В моето досие има един кадровик – разказва Генерала пред Николай Бареков.  Мисля че се казва - Даскалов, не знам дали е жив, ако е жив, ще прочете това и сигурно ще го каже, че ме беше викнал и ми беше показал, там пишеше:

Бойко Методиев Борисов - дядо му враг на народната власт, монархофашист. Да не се допуска до ръководни постове, - подчертано с червено.

 

Прадядото обаче не е монархофашист, а николапетковист! Затова е и ял толкова бой след преврата от 1934 г., установил едноличната власт на цар Борис.

 

Май детайлите нещо не се връзват. Макар че мрази комунистите, Бойко Борисов отказа да се деполитизира през 1990 г. Поиска да си остане член на БКП.

– „Махнах се от института, защото дойде деполитизацията на МВР - може ли един поп за една нощ да си хвърли килимявката? Партийните секретари първи се деполитизираха и първи се отказаха от партията." - аргументира се той.

 

По онова време славата, макар за малко, макар и мимолетно, го обгражда с ласките си. Червеният партиен орган в. „Дума" го сочи за пример в кампанията си срещу деполитизацията на органите за сигурност и разтурянето на първичните партийни организации по месторабота. Коментира комунистическото минало на родата му, което офицерът не предал!

 

По-същественото обаче е, че други детайли също не съвпадат, не кореспондират помежду си.

 

Прапрадядото хем го съдят, хем е убит, ту на самия 9 септември, в дните непосредствено след това, ту на 22-и или 23-и, понякога и на 26-и... Хем изчезва на някоя от тези дати, хем въоръжени го прибират от дома му, без да се представят или го задигат направо от къра. От една страна родата си го е взела от затвора - натрошен целия, от друга - дори не знаела къде са костите му, та питала местния свещеник, който също свил рамене. От трета страна - съпругът на лела Павлина е погребан до прадядото Асен. т.е. гробът се знае. От четвърта - не е възможно да се води някой за безследно изчезнал, а трупът му да е налице! И най-сетне в местното гробище местата също са кът, както в софийските. Но този толкова мистериозен гроб не е от последните, от онези през 90-те години - някъде в края на терена, а на доста видно място. Със сигурност то е платено и използвано преди много десетилетия.

 

Най-сетне са откупили със злато тялото, но тленните останки „открили" чак след идването на демокрацията. Нищо не са знаели за случилото се с него до 1994 г., когато намерили документите с диагнозата „червен вятър", но пък са категорични за боя с тояги, а не за други изтезания като причина за смъртта.

 

Лелята, родата и самият Бойко Борисов говорят в разногласие, сами се объркват, пък и се менят освен дати и причини - от Народен съд до разправа без съд и присъда, от побой до разстрел...

 

А ето какво разказва самият премиер за момента, когато е научил битието си на „враг на народа":

 

– Само че тогава може би изживях най-големия срив в живота си. Една вечер татко ме изведе от нас, за да поговорим. Каза ми: „Заради дядо ти не можеш да кандидатстваш. Водят го враг на народната власт. Единственото изключение, което може да се направи, е да кандидатстваш във факултета на пожарната". Кандидатствах и когато ме приеха в пожарникарския, отидох в Школата в Плевен да карам казарма. Смазан. Като говореше така татко с мен, ми се напълниха очите. Той ми каза, че трябва да се примиря с това, че никога няма да мога да израсна в живота поради тази причина, но ако съм мъж, никога да не казвам на майка, защото нейният баща е обявен за враг и тя ще страда много. А тя е човекът, когото най-много съм обичал!

 

Враг, не враг, но „противникът" с ликвидиран прадядо, без проблеми е приет в редовете на БКП. Без спънки прави блестяща кариера точно в тези факултети, които се оказват забранени за него. Сбогува се със званието „курсант" в тях, но получава званието техен преподавател и ръководител на катедра.

 

За последната версия около дядото-антикомунист неволно се изпусна самата Евгения Живкова:

 

– Имате ли обяснение за ожесточения антикомунизъм, който Бойко Борисов изповядва сега?

 

– Да, имам. Бойко трябваше да намери своето място вляво или вдясно. И понеже вляво това бе трудно, насочи се вдясно. А антикомунизмът е най-лесната пътека, по която можеше да мине - не толкова с трагичната история на неговия дядо, която той сега разказва и която не знам дали е истинска.

 

Странно е, че Жени и Бойко, Бойко и Живков не са ко­ментирали тази история. Възможно е бодигардът да е бил повече от деликатен, възможно е да се е страхувал да не изгуби ангажимента си при семейството. Но едно обстоятелство прави впечатление. До началото на политическата си кариера, до главното си секретарство в МВР той никъде и никога, по никакъв повод не е споделял за семейната драма. Все едно, че такава няма.

 

А най-странното е, че размаханото публично петно „враг на народа" въобще не се е оказало недостатък в иначе тоталитарните времена! По никакъв начин! Нищо, че се твърди точно обратното.